В далечината, над планинските хребети е Смолян. Пътят се вие празен и притихнал. Въпреки, че е средата на лятото, днес е доста облачно и необичайно хладно.Странно спокойно е тук. Да, не е зима, пистите не са бели, а зелени. Планината е величествена, простряла се, някъде отвъд хоризонта. Красива е. Зелените склонове лъхат свежест, въпреки, че е разгарът на лятото. Мъглата се стелетолкова призрачна и ефирна, че придава чувството, че си над земята.
Старото училище по занаяти. Сградата е овехтяла, както е посивяло и осиромашало всичко наоколо. Някога това училище е било създадено като част от цялата идея на Людмила Живкова за „Единство, творчество, красота“, покрай международните детски асамблеи, тук са се стичали деца от къде ли не. Днес старото училище по занаяти е носталгично и малко опърпано. Само отвън.
Стая на втория етаж, пълна с текстилни материали, които очакват своя нов живот. Платове и тъкани, бъдещи пана, покривки, одеала с пъстроцветни шарки и багри. Същите като от детството. Като онези, на които някога майка ми много държеше – същите, такива весели и шарени, усмихнати и уютни, дето малко повече ”боцкат” и тежат цели тонове, ама топлят ... още ги пазя – все така истински и тежки!
Работилница или по-скоро помещение. Прилича на стая за мъчения - по стените висят куки, а на куките прежди. Вълнените конци тежат надолу като цветни снопи от жито. Влажни са. Миризмата на мократа прежда допълнително замайва, изпълва стаята с друг дух и други други мечтания – имаш чувството, че си извън времето. Тези прежди са с история: те са преминали през чистилището на един голям казан, в който има и някакви листа по-дъното - за багрила. Водата в казана е топла и мътна като чашката, в която дете измива четката си от водни боички. Листа от орех, значи онези там висящи прежди трябва да станат кафяви, в бъдещия им живот на пано, одеало или покривка. Зеленото се прави от коприва, а червените цветове - от цвекло. Дори е вкусно.
Работилницата придобива характер от най-лъчезарните био-алхимички на света. Няколко млади момичета сътворяват от проста вълна, наръч листа и фантазия истинско изкуство. Момичетата се усмихват. Те са в истинска хармония и с интернет, и с дискотеките, и с хаус музиката, и с ... багрите от природата, багрите, които баба и прабаби, поколения назад са предавали като естетика, усет за живота и себеизразяване. С древни техники те правят модерни и атрактивни пана, шалове, шапки, ръкавици, накити и др., Едно от момичетата с гордост разказва, че е вдигнала „рейтинга“ си сред приятелките, заради чанта на рамото й – плетена, с много красиви бродерии, дамска чанта, при това – излязла изпод нейните ръце. ... И ето ви обща идея - чанта за лаптоп от вълна, боядисана с естествени материали – цветовете на Родопа планина, вплетени в тъкънтта на истинското живо наследство!
