Видеото е реализирано по проект "Пътят на хляба и традиционните гозби" по програма "Живо наследство" на Фондация "Работилница за граждански инициативи".

Живата традиция

Китното село Пожарево е едно от малкото населени места в софийски регион, в което обработването на земеделска земя, никога не било прекратявано. Там се отглеждат характерните за този регион зърнени култури - най-вече хлебна пшеница.

В миналото хлябът се е приготвял от местните жени от брашно, смляно в каменна мелница и с приготвена в домашни условия естествена квас. Втасването на тестото, замесено с такава мая ставало бавно и задължително в дървен съд покрит с памучна кърпа. Водата, жените носили с менци от близките извори. Изпичането ставало в пещ, изработена от произведени от местните жители, тухли. С периода на индустриализацията на земеделието тази традиция, била на път да бъде загубена и забравена.

През 2012 г. доброволци, заемайки се със задачата да възстановят отдавна закритото читалище в сградата на старата селска хлебарница, откриват автентична пещ. Типичен за периода между двете световни войни модел, характерен с допълнителни димоотвеждащи канали и странична горивна камера. Откритието става вдъхновител на идеята да се съхрани, развие и популяризира традиционното приготвяне на хляб с есетествен квас.

Благодарение на проект „Пътят на хляба и традиционните гозби“ по програма „Живо наследство“, фурната в новото читалище в Пожарево е дооборудвана, а производственият цикъл за проготвяне на домашен хляб по стара българска традиция е затворен. Така пътят на хляба започва от грижливо отгледаната пшеница, преминава през смилането й в специфична каменна мелничка, през създаването на есетествен квас, през майсторлъка на месенето и изпичането му автентичната селска пещ.