„Тимошки съкровища“ e проект на Сдружение „Спринг“ — град Брегово. През периода на реализирането му участниците в него разучиха хорáта на 6 близки до Брегово села и ще ги преставиха на 6 малки фолклорни концерта. Част от идеята е хорáта да се картотекират и да бъде създаден електронен регистър със снимки и музика. Като резултат от проекта ще има готово CD „Тимошки съкровища“ с всички издирени, възстановени и изиграни от обучените младежи хорá.
Хорáта в Брегово са изключително трудни, но и много атрактивни и интересни — както за гледане, така и за танцуване. Всички в Брегово и околните села ще ви убедят, че това е така и че е наистина тъжно такива умения да се загубят, само защото никой не е направил усилия да ги съхрани. Още повече, че от цялото поречие на Дунав, само в Брегово фолклорът е запазен в напълно автентичния му вид.
Историята на проекта в известен смисъл започва преди повече от 12 години. През 1996 година една баба от село Връв - баба Вена, предлага да научи няколко души от младите на характерните само за този край на България хоро. Две седмици след като им показва стъпките, жената умира. „Някак си се натъжих, че хората, които могат да ни научат на това си отиват, а ние нищо не правим, за да го запазим“ — разказва Анета Великова, един от организаторите на проекта и за себе си взема решение, че тези стъпки трябва да се документират. Все повече се убеждава в това, докато учителства в село Връв и има ангажимент заедно с учениците да участва в организирането на местни празници, на които, разбира се, винаги се играели хорá. „Тогава отново си казах, че това е нещо изключително — спомня си Анета — не просто кратки стъпки с музикален съпровод, а уникално съчетание от ритъм, музика и стъпки, които могат да бъдат различни през цялото хоро и нито една да не се повтори до края на танца“.
Елиза Борисова от сдружение „Спринг“ също разказва за изумлението на туристите, на всички чужди на този край хора, за реакциите им, когато видят местни хорá. „Когато първоначално чужд човек види хорáта е шокиран от неповторимостта на стъпките. Всички казват — я, виж ти! Какви непознати хорá, и колко автентични и запазени!“ Според Борисова тези танци са наистина изключителни, а на национално ниво нищо от влашкия фолклор не е познато.
Сега сдружение „Спринг“ вярва, че има шанс танците да бъдат съхранени. Организаторите разчитат на активността и емоцията на местните хора и на участието на доброволци в проекта, които да успеят да издирят истинските образци на местния танцов фолклор, както и на желанието на по–възрастните да предадат опита си на младите.
Част от атрактивността на проекта е свързана с издирване на автентични носии, с които да бъдат облечени танцьорите при представяне на хорáта. Гостите на заключителния концерт пък определят чрез гласуване при кого ще отиде наградата за „най–мокри власи“ (най–добър танцов състав), „Каре, бъ, йеу?“ (Кой бе, аз ли?) — най–добър танцьор и танцьорка, „Че фрумошаца, Домне!“ (Каква красота, Боже!) — най–красива танцьорка и танцьор. Непознатите за широката аудитория изрази са характерни за региона и са на влашки език.
Освен хорáта в района на Брегово има запазена старинна архитектура, мястото събира Дунав и Тимок (оттам и наименованието на местните – „мокри власи”). За туристите има атрактивни еко-пътеки (оттук започва Стара Планина), а за любителите на червеното вино – гъмза от близкото село Гъмзово.
Всяка година през май в Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет” с участието на самодейни състави от България, Сърбия и Румъния. А на тях, разбира се, най-запомнящи се са тимошките хорá, които местните играят.
