Проектът е на НЧ „Съгласие 1905” град Българово с ръководител Веселка Йорданова. Основната му цел е иконите, изчезнали от малкия град преди повече от век, да повдигнат самочувствието на местните жители, да помогнат за опазване и съживяване на местното наследство, а църквата „Св. Атанасий” да се популяризира на регионално и национално ниво като архитектурен и исторически паметник.

В град Българово живеят близо 2000 души. Повечето от тях са наследници на преселници, които са дошли тук в началото на двадесети век. В града няма развити традиционни занаяти, хората са се занимавали предимно с земеделие и животновъдство. Това, което е обединявало старите жители на Българово и придошлите от разни краища на България бежанци, бил красивият храм „Свети Атанасий” с богатите си стари икони. Храм „Свети Атанасий” бил най-красивият в цялата Бургаска околия до Освобождението. За църквата в Българово се говори, че е една от най-старите в Бургаския регион. Изграждането водят към смирение и спокойствие. Часовете за участниците в проекта минават неусетно и са истинска медитация за забър заното им съзнание. Всеки от тях очаква с нетърпение своята доза лично време от събота до събота. Тъй като иконите в църквата „Свети Атанасий” са в много лошо състояние, участниците в проекта решават да нарисуват техни копия. Въпреки, че трудно стигат до разрешение да снимат оригиналните икони в храма, накрая успяват и започват упорита работа. Направената изложба на създадените икони изненадва местната общественост – никой не е очаквал подобна инициатива и тя става повод за разговори и коментари. Хората започват да си припомнят историята на Българово, връщат се назад във времето с детските си спомени за храма и с разказите на баби и дядовци. Това довежда до идеята за организиране на младежки семинар.

Всяка събота в чита­лището с много любо­питство и желание за работа се събират 11 души, които изучават иконопис. Оказва се че не е толкова лесно, дори да умееш да рисуваш - иконопистта е предизви­кателство, което винаги изненадва и най-талант­ливите. Още на първо­то занятие на Веселка Йорданова й се налага търпеливо и старателно да нарисува три пъти едно и съшо нещо, без да има възможност да променя и импровизира. „Изненадах се че съм спо­собна на това – нали сме „творчески личности”, със собствено мнение за всичко.”, казва през смях тя.

Самата техника и последователност на работата по иконопис водят към смирение и спокойствие. Часовете за участниците в проекта минават неусетно и са истинска медитация за забър­заното им съзнание. Всеки от тях очаква с нетърпение своята доза лично време от събота до събота.

Тъй като иконите в в църквата „Свети Атанасий” са в много лошо състояние, участниците в проекта решават да нарису­ват техни копия. Въпреки, че трудно стигат до разрешение да снимат оригиналните икони в храма, накрая успяват и започ­ват упорита работа. Направената изложба на създадените икони изненадва местната общественост – никой не е очаквал подобна инициатива и тя става повод за разговори и комента­ри. Хората започват да си припомнят историята на Българово, връщат се назад във времето с детските си спомени за храма и с разказите на баби и дядовци.

Това довежда до идеята за организиране на младежки семинар. Той започва с разкази за спомените и приключва с реални идеи за работа на гражданите на Българово по съвременните пробле­ми на общността. Предстои провеждането на детски пленер и заключителна изложба на копията на иконите от храм „Свети Атанасий”, нарисувани в школата по иконопис към читалището.

Медиите полудяват по проекта на читалището. Привлечено е и вниманието на бургазлии, които заявяват желание да съдействат за излагането на оригиналите на иконите от Българово. Идеята е след при­ключване на проекта, работа­та на школата по иконопис да продължи именно с рисуване на копия на новооткритите икони. Събирайки подробна информация за произхода им, датировката и техника­та на изпълнение, тяхната художест­вена и историческа стойност ще бъде популяризирана като част от живото наследство на България.

Снимка: Народно Читалище „Съгласие1905"