Проектът се изпълнява от НЧ „Изгрев – 1930” село Баничан и цели да възстанови, съхрани и предаде на поколенията местен занаят, чрез традиционен и иновативен подход. Да увеличи интересът към автентичния фолклор. За целта са реализирани различни обучения: обучение на момичета и жени на старата техника за везане на пищюмали (престилки); обучение на представителите на местна власт, читалище, бизнес, местни производители; организиране на конкурс за тийнейджъри „Моята вълнена приказка без край” и „Вкусът на празника – наречен, обречен и вечен" и др.
Цветни приказки
Село Баничан е полегнало от двете страни на виещото се шосе към Гоце Делчев. Известно със своите църкви, минерални извори и баничански лук, то съхранява и старо знание за изработване на женската носия. Цветна, богата на орнаменти и символи, носията се е съхранила до днес благодарение на любовта и отношението на жените от селото. Един от важните елементи на баничанската носия е пищюмаля (престилката).
В Баничан народното име на престилката е пищюмал. Материалите, от които са се изработвали престирките се определяли от стопанското развитие в райoна. В Баничан е било разпространено отглеждането на овце, а част от вълната им е била използвана за изработване на престилки. Всички дейности по изработване на престилките са извършвали от жените – чепкане на вълната, предене, боядисване, сноване, тъкане. Вълната е била предварително оцветена в различни багри, което отличава престилката с много цветност и елементи с различна символика. Пищюмалите са се тъкали на хоризонтален стан, а малките момичета се обучавали да тъкат от най-ранна възраст.
Голямо е разнообразието на 14-те модела пищюмали, в който се комбинират багри и орнаменти. По своите очертания орнаментите, са геометрични - квадрати, ромбове, триъгълници. Но названията им подсказват, че майсторките-приложнички са възпроизвеждали различни елементи от природата – растителния и животински свят. По изображение те варират от най-простия геометричен елемент до сложни комбинации от геометрични фигури: кръстове, кръстчета, око, очи, ромбични фигури с детайлни различия, разнообразни фигури с различни допълнения и очертания – „Голото око”, „Трите очи”, „Сновалките”, „Деветтях пилета”.
Едни от най-често срещаните названия, които подсказват използване на сюжети от животинския свят, са „Кучешките вешки”и „Говеждия корем”. В повечето от моделите се съдържат наименованията: „Керачкия”, „Парапушлетата”, „Средулките/Наръсеното око/Колите”, „Кръстчетата”и др., но има модели където преминава във везбена: „Раклетата”,”Ребрата”, „Полвинките”, „Осиковския” и др.
Баничанските пищюмали са истински празник от багри и мотиви. Те са спомен за едно отминало време, време на мир и хармония. В мотивите има изобилие от символи: за омилостивяване, за прогонване на зли болести и изцеление, срещу уроки и лоши очи. За плодовитост при жената, плодородие на полето, за здраве на децата. Всеки мотив си има свое място и значение. Поставен върху дрехата те изпълняват своето предназначение. В миналото за вяра и надежда, днес като първоизточник на красота и естетика, характерни за баничанката.
