Магията на древния занаят днес възстановяват и съхраняват от Народно читалище "Пробуда-1958", гр. Шумен, реализирайки обучителна програма, насочена към създаване на ателие за съхраняване на старинния занаят „Тъкане на колани „на кори“.
Шуменски багри
Днес малко хора знаят какво е тъкане, а още по-малко какво е тъкане на „кори“. Това е и една от причините няколко жени от Шумен да издирят корените на забравения занаят. „На кори“ се тъкат колани, още от VIII-IX век, когато за средновековния българин коланът е бил неделима част от носията.
Освен важна част от традиционното облеклото, коланът се оказва и изключително труден за изработка. Тъкането „на кори“ изисква станът да се захване от двете страни на греда или дърво и да се тъче във въздуха. Най-важни са „корите“, тънки квадратни дъсчици и дървен нож. След подготовката започва тъкането. Неговата сложност се състои в изчислението при преплитането на вътъка и основата, така че да се получи желаният орнамент. Изображенията на вече готовия колан разкриват неговата магическа сила. Разнообразието от багри и фигури не е самоцел, а напротив, изразява магията на самобитността. Съчетанието на нишките в различни цветни елементи, носят послани я, а коланът от утилитарна вещ се превръща в талисман и признак за социалния статус на българина. Втъкаването на символи в коланите прави изработването им тайно знание, строго предавано от майки на дъщери. В миналото освен мъжете, жените също носили магичния аксесоар. Коланите са били най-важният елемен от облеклото на всяка булка. В деня на сватбата, при забулването увивали колана по специален начин около кръста на булката.
Разкривайки магическата сила на тъкането на колани на „кори“, жените от Шумен решават не само да възстановят този занаят, но и да го предадат на поколенията. Това става възможно по проект „Шуменски тъкани колани „на кори““, реализиран от народно читалище „Пробуда - 1958“, гр. Шумен по програма „Живо наследство“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Така се създава ателие за съхраняване на старинния занаят. Жени и деца се включват в специална обучителна програма на майстор-тъкач Софка Димитрова за да научат тайните на занаята и да съхранят традицията.
През 2014 старинният занаят е вписан в Националната представителна листа на шедьоврите на нематериалното културно наследство.
