Намаляваме скоростта. Операторът бърза да извади камерата. Заедно с него, всички “попиваме” дърветата, къщите, църквата. Възрастна жена седи на пейка и вдишва жадно аромата на роза. Дядо бавно влачи пантофите си по улицата. Силуетът му открива надпис: Бърдарски геран.
Уж сме в България, а не точно! Улиците са прави, архитектурата – немска, църквите – католически. Хората – наследници на банатските българи. Първите се настаняват тук през1893 година. След тях се връщат още, заедно с 95 немски семейства от Банат. Нашите домакини от Бърдарски геран са потомци на бунтовниците от Чипровското въстание, които в края на 17 век намират спасение в Австро-Унгария. И пазят историята на рода до днес. До сега я предават от поколение на поколение с историите, песните и носиите, които ревностно пазят. От сега нататък, песенно-танцово представление ще разказва за уникалните традиции на банатските българи.
Влизаме в салона на читалището. Събрало се е почти цялото село. Всеки има по някой свой участник в представлението – дядо, майка, дете ... . Салонът утихва и всички бързо изключват жегата, овехтелите прокъсани седалки и избелелите завеси.
Песен за заминаването от България. Темата за изгнанието ... ... Редуват се стихове, театрални сцени, музика, танци. Редуват се весели и тъжни сюжети, специфични епизоди от обичаи. Кулминацията е сватба – такава, каквато е женила прабабите и прабабите на днешните булка и младоженец. Сватба, която трябва да познават и техните деца и внуци. Между движенията, музиката и словото, единственото, което остава константа е традицията.
Преди представлението: на сянка пред читалището са се събрали най-малките участници в представлението. Един през друг разказват на екипа ни за специфичните шапки – паралии, показват разликите между българските народни танци и стъпките в банатските, разказват за репетициите, как по-големите учат по-малките ... .
От историята на село Бърдарски геран, през съдбата на немската църква, през спецификата на малкото, затворено общество и католическата религия, преминаваме от дума на дума с (името й) . Тя е вдъхновител на хората и на проекта "Хайдат, брайкя, да се пребереми". Малко преди да си тръгнем, тя срявнява съдбата на банатските българи с храма в селото – полу-разрушен, но изпълнен с вяра и надежда.
Намаляваме скоростта всички “попиваме” дърветата, къщите, църквата. Възрастна жена седи на пейка и вдишва жадно аромата на роза. Дядо бавно влачи пантофите си по улицата. Силуетът му открива надпис: Бърдарски геран ... .
