„Игрите на ХХ век”

Проект на: Гражданска група „Ескус“ — Самоков при сдружение „Баланс“
Проектът „Игрите на ХХ век” има за цел да се проучи по какъв начин са се забавлявали децата в отминалите години. Идеята е да бъде провокиран интересът на съвременните деца да играят тези игри, които безспорно ще са полезни за тях.

Лара Крофт подскача на ластик, Х мен среля фунийки, Трансформърс са се изпокрили зад дърветата в двора на старата къща, Бакуганите сами се търкулват в играта на топчета ...

Това е едно пътуване напред, към Самоков, само на 60 километра от София. Това е и едно пътуване назад - към детството на родителите на днешните деца. Това е едно пътуване към игрите, с които са се забавлявали поколения наред, игрите, които са възпитавали поколения наред, игрите, чрез които са опознавали света поколения наред.

Меги е млада жена. На около 30. Самата тя е родена между игрите, в които сам създаваш цял един нов свят и ставаш част от него и игрите, в които новият свят е създаден, в цвят, с правила и герои и ... ти трябва да оцелееш ... в него. Меги е на ръба между „мишката“ и „Дядо ряпа вади“. Меги е изцяло отдадена на това, утрешните деца да знаят вчерашните игри.

Дворът на къщата на Захари Зограф. Зелено и чисто. Времето тук е задрямало и е забравило да изтече. Символично е, че старата, добре подържана къща на именития български възрожденец, е център за работа с малчугани. Школа по рисуване. Школа по детство. Един праг и си във времето на своето детство. Едни деца играят на „Капитане, капитане, какво е морето”. На двора, на зелената поляна под дебелата сянка на дърветата, други истински се забавляват с Меги на друга игра. Третата е Презкъчулка. Децата са в седнали, прескачат се, след това стават и скачат все по-високо и по-високо. Побеждава, който успее да прескочи най-виско. Нещо, като да премине в по-високото ниво на играта .

След тези игри, малките уморени ръчички рисуват своите спомени от бъдещето. Върху белия лист за минути те написват „маршрута“ на това очарователно връщане назад. В детските рисунки изниква розова къщурка, синьо куче, засмяното слънчице, рошаво врабче ... . На листа оживява онова, което преди малко е било на вън, на двора.

В двора, където Захари Зограф може би е скачал като дете, удрял с пръчка плъстена топка или прескачал купчина съчки, днес едно младо момиче, часове на ред връща времето назад за днешните деца. Меги е онова младо което може да намерите на поляната пред къщата да играе с децата в град Самоков. В ръцете си държи вече албумче с рисунките на децата, които представят игрите на баба и дядо. Албумче, в което има розови облаци, в което Лара Крофт подскача на ластик, Х мен среля фунийки, трансформърс са се изпокрили зад дърветата в двора на старата къща, Бакуганите сами се търкулват в играта на топчета ...