Млади и усмихнати, весели и нагиздени, те са се наредили около малко сребърно менче и очакват да научат своето бъдеще. Сигурно по същия начин блестят очите им, когато Скайп „изпищи” от никнейма на момче, което харесват. Въпреки издайничеството на маникюра и грима, тези млади момичета досущ приличат на своите баби – по чистотата на надеждата и по традициите, които някой ден те ще предадат на своите внучки.

Малко момиченце вади от менчето едно по едно букетчета, свити от бръшлян и завързани с червен конец. “Бръшлян”- вечно-зелен, издръжлив и здрав, гъвкав и жизнен. Възрастна жена, нарича: - На стол да седи, перо да държи! Всяка мома с трепет се мъчи да разпознае в “наречената” китка своята, защото това наричане значи, че “учен” ще е женихът й. Така са правили бабите им, така ги учат и тях днес. Детето вади друга китка: - Ясна звезда в небе! - ще нарече, а момата, разпознала своя белег знае, че нейният късмет е “хубавец” да вземе.

И така, докато се свършат бръшленените китки... В навечерието на Васильов ден, всяка участничка в гаданията, взела китката си, гребва вода с кратунка от котлето и бързо си отива в къщи. Измива лицето си с водата от кратунката - “да е хубава и здрава” и започва да “разгадава” китката си. Ако има в нея „наранено” (повредено) листо, това не вещае добро за този, на когото е наречено, ако ли пък листата са здрави и хубави - здраве и сполука ще има през годината за всички. Това е „Бръшленкьо”, който и до днес живее край Враца. Той живее с бъдещето на момичетата, за които тесните дънки и везаната престилка са в пълна хармония, преминава от набраздените бабини ръце в крехките пръсти на младостта, остава вечно зелен като бръшляна, на когото е кръстен.

Пак там, съвсем близо, в прегръдката на Балкана, отдалече се чува песен. Други млади момичета потръпват в очакване на непознатото и предизвикват щастието и любовта. И те като бабите си – шумни и цветни, с ярки дрехи и шалове с пайети, с дъхави рози, втъкнати сред дългите им черни и лъскави коси, толкова лъскави, че отблясъците отлитат като пчели. Млади циганки също се учат на бъдеще от миналото. И те пеят на пръстените на Eдерлези, така, както са го правили поколения жени преди тях. И те потапят пръстените си в менчето с вода, и те търсят символа на песента. Възрастна жена вади пръстен от водата. Започва нова песен. Каквото се пее в нея, това ще е бъдещето на собственичката на пръстена. И така – докато не остане пръстен в менчето. После? Започват танци – вихрени и темпераментни, кръшни и зареждащи, танци, каквито само младите циганки могат!

Тези същите момичета учат мениджмънт, икономика или право. И за тях Едерлези, буйните ритми и образованието, традицията и днешния ден съжителстват в пълна хармония.

Млади и усмихнати, весели и нагиздени, те са се наредили около малко сребърно менче и очакват да научат своето бъдеще – едните от бръшляновите китки, другите от пръстена и песента. Две вариации на една фолклорна традиция – Бръшленкьо и Пеене на пръстени на Едерлези.

Традицията , свързана с топене на пръстени е възстановена и предадена на следващите поколения, благодарение на подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи" по програма „Живо наследство".