Гайдата свири ли, свири. Приглася на живата песен на моми и баби. Мелодията води чевръстите им пръсти. Бързо и опитно, дори без да гледа, всяка от тях навърта конеца на пръста си и сравномерни движения плете. Бод след бод, с една кука, с две ... както изпод набръчканите ръце, така и изпод младите пръсти, никнат букети, цветни градини, пилета, кацнали на клонки, весели пролетни шарки, уютни есенни мотиви.Гайдата следва песента, а песента - движенията на ръцете.

Така се събират три поколения жени в Момин проход. Възрастните една през друга разказват, как искат да предадат всичките си умения, така както тях баби, майки и свекърви са ги учили. Малките, внимателно гледат и слушат. Ту попиват с поглед точните движения на куките и ръцете, ту надигат очи и продължават с внимание своето ръкоделие.

Всичко започва от леля Надка, тръгнала преди повече от 30 години да събира автентичните шарки на местните шарени чорапи. Разпитвала бабите, кътала модели, сама плела ... та до днес. “Заразила” и втора, и трета жена, та сега са цял ансамбъл. Гайда, песен и сладки приказки – от миналото и днес. Една жена се хвали, че изплела чорапите на целия ансамбъл към читалището. Ех, че плетене е паднало, та един ансамбъл е най-малко двадесет души, с по два крака..! Леля Надка допълва – всички шарки са тукашни, типични местни.

Гайдата утихва, надвита от звънките гласчета на малките плетачки. Те и песните научили, и шарките почти умеят, ама са най-добри в коланите. Тънките пръстенца на момичетата прехвърлят шарените конци ту отляво, ту от дясно, гладко редуват алено с черно, синьо и зелено ... . Момичетата и прежда подготвят, и кълбета навиват за бъдещите малки картини на топлите вълнени чорапи. Ето, тези са от леля, дето ги е събирала, отпреди сто години са, ама не са мръднали. Каква люта е била зимата преди 100 години? А каква ли гиздава е била момата, дето е носила тази стара дантела? С извинение към Брюксел, ама не й се дава! Баба на около осемдесет години плете подобна. Също така нежна и трудна в бодовете, ама с други шарки. Плете с една кука дантела за ръкави. Не помни от кога е започнала, цял живот това е правила и сега, с очила като лупи, пак плете.

Гайда свири та се пука, децата плетат, плетат и се надпреварват кое по-хубаво да го направи. Топка вълнено кълбо се разплита, синьо, червено, зелено, жълто. Разплита се, конеца върви бързо към ръчичките на детенцето и след около час вече петата е готова, после продължава за пръстите и натам за глезена, пръсеца. Гайда свири та се пука.

Нишката върви, върви от кълбото към ръцете, през годините -още от преди сто, двеста години е тръгнала и не е спирала и само красота е сътворила. Нишката на годините, събитията, съдбите ще продължава да се ниже от старите към младите, от младите към по-младите, към техните деца и така, през всичките бъдещи люти зими. 

Проектът е реализиран през 2010 г. с помощта на Фондация "Работилница за граждански инициативи" по програма "Живо наследство".