Земята подскача весело под цървулите на младите танцьори. Те натрисат ли натрисат ... както се казва специфичното удряне с крак в кюстендилското селско хоро ...

Точно едно такова хоро се вие в центъра на Кюстендил – право, с твърда стъпка, гордо и пълно с енергия! Когато се хванеш за него, кръвта ти завира. Кюстендилското право хоро е емблематично - няма танцова трупа, която да го няма в репертоара си, няма хореографски танц и композиция, в която да няма кюстендилско право хоро. Какво го отличава от останалите, ами то е в десет тактова форма, дава възможност за импровизация и творчество. Едно хоро се вие в центъра на Кюстендил – младо, вихрено и буйно! И земята отново подскача весело под цървулите на младите танцьори. Те натрисат ли натрисат ...

Ансамбълът слиза от сцената. Те са млади, енергични, очите им са пълни със сила и радост.

Пристъпят гордо, доволни и заредени. Не танцуват за първи път- напротив! Танцуват всеки ден на репетициите, често и на концерти. И всеки път слизат от сцената с аплодисменти и трепетно очакват следващата репетиция.

С отварянето на границите и душите, и българският фолклор се отвори към света. И по-важното – светът се отвори за нашите песни и танци, нашите ритми и дух!

Един текст не може да „разкаже” кюстендилското право хоро! Една телевизионна камера не може изцяло да предаде енергията на българския фолклор. Правилата за подреждане на стъпките трудно описват магията на танца. „Играчите са наредени в полукръг, обърнати с гръб по-посока на движението, косо в дясно, хват кръстосан за ръце или хват за леса. Първи-втори такт, движение номер едно, дясна граовка, трети-четвърти такт, движение номер две ръченична напред, като тялото е обърнато косо в дясно по посока на движението. Пети такт движение номер три, стъпка и спусък, тялото е обърнато напред”.

И земята подскача весело под цървулите на младите танцьори. Те натрисат ли натрисат ... както се казва специфичното удряне с крак в кюстендилското селско хоро ...