Това, което предстои да прочетете, е резултат на импровизации, тъй като никой, освен тях – добруджанците, не разполага с оригиналната рецепта. Пазят я в тайна, предават я само на младите. Е, трябва да имаш истински подход, за да разбереш как се прави Добружански хляб. И защото любопитството, умението да научаваш добруджански тайни, изкушението на топъл самун и късметът на начинаещия се омесиха, ето една рецепта за истински хляб. Но, преди това, наред е Старият Добрич. Тесни калдъръмени улички. Бели къщурки, приютили майчински майстори на икони, на грънци, на дърворезби, шапкари и ковачи ... все редки “породи” в днешния делник. Сред тях и бозаджийница, сиропчийница, кафе на пясък и бяло сладко и ... фурна! Фурна, с неизменна опашка отпред – заради най-хубавите гевреци на света! Та, изкопчената рецепта:

Продукти:

500 г брашно тип 500 (оригинално се прави с тип 750, затова добавих и 2 големи с.л. трици)

10 г прясна мая или 1 равна ч.л. обикновена суха

2 равни ч.л. сол

олио за намазване на тавата

Приготвяне:

Брашното се пресява и се смесва със солта. Към него се добавя маята, размита в 1/2 ч.ч. хладка вода. Постепенно, при непрекъснато бъркане, към тестото се добавя хладка вода. Трябва да се получи средно меко тесто (като мекото на ухото). Тестото се прехвърля в голяма купа, покрива се с чиста кърпа и се оставя да втасва, докато удвои обема си. След това се премесва, оформя се продълговато плоско хлебче, което се оставя да втасва в намазана тава. Хлебчето се покрива с кърпа, за да не изсъхва. Когато втаса, с остър нож се правят няколко успоредниразреза. Хлебчето се намазва с кисело мляко и се слага да се пече в загрята до 180 градуса фурна. Печенето продължава при 200 градуса, докато цветът на коричката стане златист. Готовият хляб се изважда от фурната, поръсва се с вода и се покрива с кърпа, за да омекне. Доизстудява се върху решетка.

Това сравнение за мекото на ухото е вдъхновяващо. Всъщност хлябът е живо същество. Той е мек като душица, роден в сърцето на най-плодородната българска земя, обикаля си нивата, преди да седне на трапезата ни и ... го благославяме!

Тук, в Добрич, наистина предават тайната на хляба от поколение на поколение. Посветените я пазят, за да я предадат на следващите. В лятната обедна жега на равнината, Старият град се е скрил под сянката на тополите. В маранята лениво се протяга пушек от комин. Вътре фурната бумти. Пред старата пекарна, на старата улица на опашка се вият десетки млади. Чакат от най-хубавите гевреци на света – че и врели, че и пресни. Е, сред тях може и да няма от посветените в рецептата за истински добруджански хляб, но със сигурност са късметлии, че ще го опитат. Ей сега, като извадят поредната фурна!