Проектът на Народно читалище "Зора - 1990", с. Победа има за цел да издири и съхрани старите методи на месене на хляб, подквасване на мляко и изработване на млечни продукти. Да организира обучения с деца, на които да се показва начина, по който жените са месели обредни пити и са приготвяли продукти от мляко. Какво е събирало българина на масата и как са се съхранили старите рецепти, предавани от майка на дъщеря, това целят да ни припомнят жените от село Победа, в проекта подкрепен по програма "Живо наследство" на ФРГИ.

Време за прошка

Сирни Заговезни е. Денят, в който младите идват при най-възрастния от рода да му целунат ръка и да поискат прошка. Прошка за изказана лоша дума през годината.

По традиция, както всяка година, баба Райна чакаше да я навестят дъщерята и зетят, внучката и внука с техните дечица. Та затова тя още от сутринта шеташе из кухнята. Трябваше да приготви пълнен петел запечен с кисело зеле, точена баница със сирене, сварени яйца за люлеене и халва за хамкане, зелник. Този ден главна помощничка и беше правнучката Андреа. С прилежно сплетени лешникови плитки на главичката, спретната с пъстра домакинска престилчица, блестяха детските очички и попиваха всяко движение на възрастната жена. Баба Райна извади изпечения зелник от печката. Поля златистата му препечена коричка с нагорещена мазнина и го зави с кърпа, че да омекне. Въпреки, че вече беше над 70 години и ставите я наболяваха, ръцете все още бяха сръчни и умело точеше с точилка тънки кори от замесеното тесто.

- Бабо Райно, много е вкусен този твой зелник - чуруликаше правнучката Андреа. - А защо се казва зелник, като вътре пълнежа е от праз?

- Ох, милата ми. Защото това ястие не е от Плевенския край, а от Шопско. Когато бях дете като теб, живеехме в Софийско, в село Горни Пасарел. Голямо семейство бяхме с 5 деца, 4 момичета и едно момче. Трудни години бяха, не бяхме заможни. Имахме ниви, отглеждахме ръж, просо и картофи. Мама ни правеше домашна боза от препечено ръжено брашно. Най-големия празник за нас децата беше на Сирни Заговезни, когато идваха кръстниците у нас да ни почитат. Мама точеше този Самоковски зелник и като го опечеше, го слагаше на синията, разчупваше го и всички се нахвърляхме докато още беше топъл. От средата на голямата тава, където беше плънката се виеше пара, а миризмата на задушен праз караше устата ни да се пълни със слюнка. Спомням си, че за трапезата на този ден мама изпържваше много яйца и ги поръсваше с червен пипер. Правеше и качамак с царевично брашно, но не ситно като днешното, дето го продават по магазините, а по-едросмляно, и като ядеш от качамака ти боцка на небцето. Отгоре нареждаше пръжки и го заливаше с масло. Имахме крави, та от млякото биехме масло и с него готвеше мама.

През зимата, когато сняг затрупаше земята и не работехме нивите, мама учеше, нас момичетата на къщна работа. Като дойдеше есента, татко смилаше брашно на селската воденица, прибирахме го в зимника и цяла зима мама месеше хляб. Научи ни мама и четирите да месим и да точим, да правим баници, та като се задомим и ние, да можем да си отглеждаме децата.

- Бабо Райно, а защо сега живееш тук, като нас в Плевенско?

- Когато бях момиче на около 16-17 години се преселихме цялото семейство тук в Победа. Хората от нашето село Горни Пасарел бяха изселени в различни населени места из България, защото на неговото място изградиха язовир Искър. Заля го водата нашето село, но нали за хубаво го направиха язовира. Беше отдавна, през далечната 1954 година. С цялата покъщнина се пренесохме тук и заживяхме в Плевенския край. Тук срещнах дядо ти Иван, който беше родом от Боженица, Ботевградско и по-късно се оженихме. Роди ни се момиче – твоята баба Цецка, а по-късно и момче.

- Да, знам, баба все работи нещо в градината, но и готви много вкусно! А какви пити прави! За моя рожден ден донесе пита и я беше навила като кифлички, а отгоре украсена със сусам и маково семе. И жълта, жълта, като злато!

- Така е. Още беше малко момиче, когато я научих да меси и да точи баница. Даже напоследък е станала по-голям майстор и от мен. Но сега има много видове брашно, и то пшенично, бяло, та питите стават пухкави, бели и меки като козунак.

- И мама може да меси. Нея пък баба я е научила. За всеки празник в къщи ни изненадва с различно украсена питка. И аз вече съм голяма, и много помагам на мама в кухнята. Да ти кажа бабо Райно, за Коледа си правихме сладки „канелени меченца”. Мама замеси тестото, после направи топки от него и ги разточи с точилка. Ние с брат ми изрязвахме кръгчета от тестото. За очички слагахме зрънца карамфил. Толкова хубаво миришеше тогава в кухнята – на прясно изпечени сладки, мед, канела и карамфил. Миришеше на Коледа!

- Да, така е малката ми, българските традиции се съхраняват в семейството и се предават на по-младите поколения.

- Хубаво ми е при тебе, бабо Райно, толкова интересни неща ми разказваш! Хайде да подредим масата, че вече ще дойдат нашите за „Прошка”.

Димитринка Гетова, текст